С вятъра
Нащърбени залези дращят очите,
накъсани сънища утро посрещат.
От ръбести мисли пречистват сълзите,
които за нови надежди подсещат.
По кривите улички вятърът бяга,
шарена риза закопчил накриво.
Към мойта усмивка с пръсти посяга,
косите ми роши, намига щастливо.
Отново е вечер и слънце заспива,
но залезът вече е друг – теменужен.
Сълзите ги няма, нощта е красива,
аз зная – смехът ми на вятър е нужен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
