Нащърбени залези дращят очите,
накъсани сънища утро посрещат.
От ръбести мисли пречистват сълзите,
които за нови надежди подсещат.
По кривите улички вятърът бяга,
шарена риза закопчил накриво.
Към мойта усмивка с пръсти посяга,
косите ми роши, намига щастливо.
Отново е вечер и слънце заспива,
но залезът вече е друг – теменужен.
Сълзите ги няма, нощта е красива,
аз зная – смехът ми на вятър е нужен.
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
