vodoleia (Мария)
210 5959
Apr 2, 2010, 10:47 PM

С вятъра 

  Poetry » Other
1046 0 23

 

Нащърбени залези дращят очите,

накъсани сънища утро посрещат.

От ръбести мисли пречистват сълзите,

които за нови надежди подсещат.

 

По кривите улички вятърът бяга,

шарена риза закопчил накриво.

Към мойта усмивка с пръсти посяга,

косите ми роши, намига щастливо.

 

Отново е вечер и слънце заспива,

но залезът вече е друг – теменужен.

Сълзите ги няма, нощта е красива,

аз зная – смехът ми на вятър е нужен.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??