С вятъра
Нащърбени залези дращят очите,
накъсани сънища утро посрещат.
От ръбести мисли пречистват сълзите,
които за нови надежди подсещат.
По кривите улички вятърът бяга,
шарена риза закопчил накриво.
Към мойта усмивка с пръсти посяга,
косите ми роши, намига щастливо.
Отново е вечер и слънце заспива,
но залезът вече е друг – теменужен.
Сълзите ги няма, нощта е красива,
аз зная – смехът ми на вятър е нужен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
