С вятъра
Нащърбени залези дращят очите,
накъсани сънища утро посрещат.
От ръбести мисли пречистват сълзите,
които за нови надежди подсещат.
По кривите улички вятърът бяга,
шарена риза закопчил накриво.
Към мойта усмивка с пръсти посяга,
косите ми роши, намига щастливо.
Отново е вечер и слънце заспива,
но залезът вече е друг – теменужен.
Сълзите ги няма, нощта е красива,
аз зная – смехът ми на вятър е нужен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
