vodoleia (Мария)
210 5959
2.04.2010 г., 22:47 ч.

С вятъра 

  Поезия » Друга
1049 0 23

 

Нащърбени залези дращят очите,

накъсани сънища утро посрещат.

От ръбести мисли пречистват сълзите,

които за нови надежди подсещат.

 

По кривите улички вятърът бяга,

шарена риза закопчил накриво.

Към мойта усмивка с пръсти посяга,

косите ми роши, намига щастливо.

 

Отново е вечер и слънце заспива,

но залезът вече е друг – теменужен.

Сълзите ги няма, нощта е красива,

аз зная – смехът ми на вятър е нужен.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??