13 oct 2011, 14:11

Сахара

  Poesía
516 0 2

Пустиня с цвят на карамел

разтича се в душата ми в кафяво

и пясък се разпръсква фин като

наметало над бягащи камили,

със звездни пръсти от космически

прах в златно и небесно,

лицето ти се появява и пада

в усмивка завъртяна,

в Сахара се ражда кокиче.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар и рядко,но и в пустинята завалява дъжд.След него може и кокиче да да отвори усмивка-както и в сърцето на най-тъжния самотник може да изгрее любовта!(Изпробвано!)
  • Ваня много ми хареса !Браво!Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...