Нежна Сакура с чудни имена
често нощем се взираше в простора
и с помощта на бог или сама
край себе си изграждаше стобори.
За нея с думи да разказва бе игра
и, като мида, бисери извайваше от тях.
Дали наслада за душата бе това
или маска на стаен в душата страх?
Безгрижен делфин го оплита
мрежата на живота-рибар
и никой никога не попита
защо такъв бе божият дар.