Нежна Сакура с чудни имена
често нощем се взираше в простора
и с помощта на бог или сама
край себе си изграждаше стобори.
За нея с думи да разказва бе игра
и, като мида, бисери извайваше от тях.
Дали наслада за душата бе това
или маска на стаен в душата страх?
Безгрижен делфин го оплита
мрежата на живота-рибар
и никой никога не попита
защо такъв бе божият дар.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
