Салкъмен сън

Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.

Душицата на юни – дъхав мед,
сърцето му – от макове – нетрайни,
той – паяче, тъче назад-напред, 
стиха ми натежал от сладки тайни.

Ветрецът спира, удивен и ням.
Поляга кротко в меката отава,
любов за мен събрал оттук-оттам,
парченце слънце скришом ми подава...