Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед,
сърцето му – от макове – нетрайни,
той – паяче, тъче назад-напред,
стиха ми натежал от сладки тайни.
Ветрецът спира, удивен и ням.
Поляга кротко в меката отава,
любов за мен събрал оттук-оттам,
парченце слънце скришом ми подава...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
