Салкъмен сън
Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед,
сърцето му – от макове – нетрайни,
той – паяче, тъче назад-напред,
стиха ми натежал от сладки тайни.
Ветрецът спира, удивен и ням.
Поляга кротко в меката отава,
любов за мен събрал оттук-оттам,
парченце слънце скришом ми подава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
