17 ago 2008, 10:32

Салкъмът ми по здрач брои мечти

689 0 15
Уж беше спомен отлетял,
а ме заля с вълна щастлива.
Целуна ме и засия
в очите ми дъга красива.

Ще можеш ли да ми запееш песен -
такава, от която не боли...
Тогава давай! Бързай... Иде есен...
И много скоро в мен ще завали.
А лятото крило ще свие
във гънките на мойто време.
Безсмислие денят ще крие
в безОбично и тежко бреме.
Запей ми, за да чуя в мене
как трепкат още жарките мечти,
как парещи лъчите засияват
по залеза на моите очи.
Листата есенни се отброяват
на лятото в последните следи.
Жадувам песента ти, да я чуя,
за да запомня стъпките ти...
Тогава ще отлитна много нависоко
до светлото на трепетни звезди.
А после ще е есенно - дъждовно...
... Салкъмът ми по здрач брои мечти.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...