Салкъмът ми по здрач брои мечти
Уж беше спомен отлетял,
а ме заля с вълна щастлива.
Целуна ме и засия
в очите ми дъга красива.
Ще можеш ли да ми запееш песен -
такава, от която не боли...
Тогава давай! Бързай... Иде есен...
И много скоро в мен ще завали.
А лятото крило ще свие
във гънките на мойто време.
Безсмислие денят ще крие
в безОбично и тежко бреме.
Запей ми, за да чуя в мене
как трепкат още жарките мечти,
как парещи лъчите засияват
по залеза на моите очи.
Листата есенни се отброяват
на лятото в последните следи.
Жадувам песента ти, да я чуя,
за да запомня стъпките ти...
Тогава ще отлитна много нависоко
до светлото на трепетни звезди.
А после ще е есенно - дъждовно...
... Салкъмът ми по здрач брои мечти.
а ме заля с вълна щастлива.
Целуна ме и засия
в очите ми дъга красива.
Ще можеш ли да ми запееш песен -
такава, от която не боли...
Тогава давай! Бързай... Иде есен...
И много скоро в мен ще завали.
А лятото крило ще свие
във гънките на мойто време.
Безсмислие денят ще крие
в безОбично и тежко бреме.
Запей ми, за да чуя в мене
как трепкат още жарките мечти,
как парещи лъчите засияват
по залеза на моите очи.
Листата есенни се отброяват
на лятото в последните следи.
Жадувам песента ти, да я чуя,
за да запомня стъпките ти...
Тогава ще отлитна много нависоко
до светлото на трепетни звезди.
А после ще е есенно - дъждовно...
... Салкъмът ми по здрач брои мечти.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
