2 jun 2007, 0:17

Сам

  Poesía
1.1K 0 4
Да обичаш без смисъл
в обсебващи мисли улисан,
да търсиш себе си в мъглата,
когато адът превзема душата,
да вярваш, че ще има светлина,
когато пред мрака свеждаш глава,
да вървиш към нищото устремен,
да се усещаш непознат и променен...
Пред толкова мисли неизказани
и толкова чувства непоказани
коленичиш и изпълва погледа ти вопъл ням,
осъзнавайки, че каквото и да става ти си Сам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не можех да не прочета това стихотворение,
    малко е тъжно но има много истина в него!
    Много ми хареса.. късмет ти желая
  • Поли, това е едно от най-хубавите стихотворения които съм чела! Поздравления! Винаги съм знаела, че си талантлива и духовита!!!
  • Сам сред другите,притихнала от чувства непоказани и мисли неизказани!Познато чувство!
  • Много познато настроение!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...