2 июн. 2007 г., 00:17

Сам

Поэзия

1.1K 0 4

Да обичаш без смисъл
в обсебващи мисли улисан,
да търсиш себе си в мъглата,
когато адът превзема душата,
да вярваш, че ще има светлина,
когато пред мрака свеждаш глава,
да вървиш към нищото устремен,
да се усещаш непознат и променен...
Пред толкова мисли неизказани
и толкова чувства непоказани
коленичиш и изпълва погледа ти вопъл ням,
осъзнавайки, че каквото и да става ти си Сам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

красиви-очи (Мария трайкова)

Не можех да не прочета това стихотворение,
малко е тъжно но има много истина в него!
Много ми хареса.. късмет ти желая

2008-03-17T12:43:04+02:00
pokemonka (Покемонка)

Поли, това е едно от най-хубавите стихотворения които съм чела! Поздравления! Винаги съм знаела, че си талантлива и духовита!!!

2008-03-13T18:42:19+02:00
Графиня (Галина Кралева)

Сам сред другите,притихнала от чувства непоказани и мисли неизказани!Познато чувство!

2007-08-17T00:46:03+03:00
Na-aN (Милена)

Много познато настроение!Поздрав!

2007-06-02T10:33:29+03:00