11 ene 2008, 19:19

Сам

  Poesía » Otra
1.2K 0 7
Сам

Седя на стол
в ъгъла на своята стая
всичко което виждам е тъмнината в живота ми
всичко което виждам е самотата в душата ми

Понякога имаме нужда от приятел
понякога имаме нужда от някого
който да сподели болката с нас

Чувствам се сам
О, да, сам съм
в огледалото виждам само празни очи
в огледалото виждам очите на човека
който позволи живота му да си замине

Когато вървя по улицата
хората ме гледат
смеят ми се
мислят че съм едно нищо
но това не ме интересува
защото знам че един ден
всичко ще свърши...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Господин Браунстоун Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знам какво е да си сам, но за мое щастие открих и какво е да имаш приятел, който да те подкрепя в трудните моменти. Много ми харесва стиха.
  • Без усмивка не може, но няма човек без проблеми! Аз не съм в депресия за да пиша това...... Изпитвал съм го, но има хора които целият им живот представлява нещо такова...... За това съм го писал!
  • О,не,недей така,моля те...толкова си млад...ако от сега се отчайваш какво остава за по-нататък когато идват истинските проблеми!Усмихни ми се
  • трогна ме...влезе в душата ми...
    с болката си...от мен, обич за теб.
  • Еми аз си падам малко песимист Хаха, но съм наистина щастлив че за сега се харесва...!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...