11.01.2008 г., 19:19

Сам

1.2K 0 7
Сам

Седя на стол
в ъгъла на своята стая
всичко което виждам е тъмнината в живота ми
всичко което виждам е самотата в душата ми

Понякога имаме нужда от приятел
понякога имаме нужда от някого
който да сподели болката с нас

Чувствам се сам
О, да, сам съм
в огледалото виждам само празни очи
в огледалото виждам очите на човека
който позволи живота му да си замине

Когато вървя по улицата
хората ме гледат
смеят ми се
мислят че съм едно нищо
но това не ме интересува
защото знам че един ден
всичко ще свърши...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Господин Браунстоун Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знам какво е да си сам, но за мое щастие открих и какво е да имаш приятел, който да те подкрепя в трудните моменти. Много ми харесва стиха.
  • Без усмивка не може, но няма човек без проблеми! Аз не съм в депресия за да пиша това...... Изпитвал съм го, но има хора които целият им живот представлява нещо такова...... За това съм го писал!
  • О,не,недей така,моля те...толкова си млад...ако от сега се отчайваш какво остава за по-нататък когато идват истинските проблеми!Усмихни ми се
  • трогна ме...влезе в душата ми...
    с болката си...от мен, обич за теб.
  • Еми аз си падам малко песимист Хаха, но съм наистина щастлив че за сега се харесва...!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...