plamenige (Господин Браунстоун)
14 51
11.01.2008 г., 19:19 ч.

Сам 

  Поезия » Друга
816 0 7
Сам

Седя на стол
в ъгъла на своята стая
всичко което виждам е тъмнината в живота ми
всичко което виждам е самотата в душата ми

Понякога имаме нужда от приятел
понякога имаме нужда от някого
който да сподели болката с нас

Чувствам се сам
О, да, сам съм
в огледалото виждам само празни очи
в огледалото виждам очите на човека
който позволи живота му да си замине

Когато вървя по улицата
хората ме гледат
смеят ми се
мислят че съм едно нищо
но това не ме интересува
защото знам че един ден
всичко ще свърши...

© Господин Браунстоун Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знам какво е да си сам, но за мое щастие открих и какво е да имаш приятел, който да те подкрепя в трудните моменти. Много ми харесва стиха.
  • Без усмивка не може, но няма човек без проблеми! Аз не съм в депресия за да пиша това...... Изпитвал съм го, но има хора които целият им живот представлява нещо такова...... За това съм го писал!
  • О,не,недей така,моля те...толкова си млад...ако от сега се отчайваш какво остава за по-нататък когато идват истинските проблеми!Усмихни ми се
  • трогна ме...влезе в душата ми...
    с болката си...от мен, обич за теб.
  • Еми аз си падам малко песимист Хаха, но съм наистина щастлив че за сега се харесва...!
  • Ох, много болезнена помисъл!!!
    Дано се разведри...
    Поздрав!!!!
  • Поздравявам те от сърце за това прекрасно стихотворение, бръкна ми направо в дъното на душата, все едно видях себе си...
Предложения
: ??:??