Сам съм. Покорен съм.

           С небитие покрило ме в безчувства.

Гласът ми ням,

          с отровен спазъм корените ми обгръща.

Пуст съм. Безпризорен съм

         и ложето ми все така бледнее пусто.

Бездушно сляп съм,

         откакто в сънищата те допуснах.

Пред хилядите други, сам,

        а нормите морални вечно ме отблъскват.

Привел глава, в безпътица от думи,

        Окаяно се лутах по невидимите друми.

И пак съм Аз и сам съм.

        Нечут в молитви на боговете по принуда.