Сам съм. Покорен съм.
С небитие покрило ме в безчувства.
Гласът ми ням,
с отровен спазъм корените ми обгръща.
Пуст съм. Безпризорен съм
и ложето ми все така бледнее пусто.
Бездушно сляп съм,
откакто в сънищата те допуснах.
Пред хилядите други, сам,
а нормите морални вечно ме отблъскват.
Привел глава, в безпътица от думи,
Окаяно се лутах по невидимите друми.
И пак съм Аз и сам съм.
Нечут в молитви на боговете по принуда.
© Йордан Малинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
