Замислен поглед и мълчание,
умора и тихо стенание...
Спирка последна,
цигара поредна, отчаяние...
Път напред не остава -
трябва да се връщаш...
Сам си - никого не срещна.
Посоката отново била е грешна.
Крачка и въздишка.
Не си усетил кога
нощ е дошла,
надеждата нямо догаря,
също като пламъка на последната цигара...
© Влади Иванова Todos los derechos reservados
--Не си усетил кога
нощ е дошла,
надеждата нямо догаря,
също като пламъка на последната цигара...
-ето това се повтаря всяка нощ в моя ужасен живот...
Продължавай само така, това е начина да откриеш покой.УСПЕХ !!!