22 dic 2010, 16:05

Сам 

  Poesía » Otra
712 0 6

Замислен поглед и мълчание,

умора и тихо стенание...

Спирка последна,

цигара поредна, отчаяние...

Път напред не остава -

трябва да се връщаш...

Сам си - никого не срещна.

Посоката отново била е грешна.

Крачка и въздишка.

Не си усетил кога

нощ е дошла,

надеждата нямо догаря,

също като пламъка на последната цигара...

 

© Влади Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добро ! Отлично описваш сякаш последната ми година.Откривам себе си в този стих.
    --Не си усетил кога
    нощ е дошла,
    надеждата нямо догаря,
    също като пламъка на последната цигара...
    -ето това се повтаря всяка нощ в моя ужасен живот...

    Продължавай само така, това е начина да откриеш покой.УСПЕХ !!!
  • Търпение-ще отмине димният ти лик от огледалото,щом и Сълза ти обещава танц...
    Поздрав!
  • Тъжно и истинско, поздравления!
  • Човек не знае какво го очаква зад ъгъла...
    Комплименти за размислящата творба.
    БЪДИ !!!
  • Влади, Влади, таз цигара само илюзорно е последна - много цигари има до самотата
    Сега сериозно - хубав стих. Желая ти обратното на самотата + много усмивки
  • Мерси радвам се, че ти харесва!
Propuestas
: ??:??