22 дек. 2010 г., 16:05

Сам

958 0 6

Замислен поглед и мълчание,

умора и тихо стенание...

Спирка последна,

цигара поредна, отчаяние...

Път напред не остава -

трябва да се връщаш...

Сам си - никого не срещна.

Посоката отново била е грешна.

Крачка и въздишка.

Не си усетил кога

нощ е дошла,

надеждата нямо догаря,

също като пламъка на последната цигара...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро ! Отлично описваш сякаш последната ми година.Откривам себе си в този стих.
    --Не си усетил кога
    нощ е дошла,
    надеждата нямо догаря,
    също като пламъка на последната цигара...
    -ето това се повтаря всяка нощ в моя ужасен живот...

    Продължавай само така, това е начина да откриеш покой.УСПЕХ !!!
  • Търпение-ще отмине димният ти лик от огледалото,щом и Сълза ти обещава танц...
    Поздрав!
  • Тъжно и истинско, поздравления!
  • Човек не знае какво го очаква зад ъгъла...
    Комплименти за размислящата творба.
    БЪДИ !!!
  • Влади, Влади, таз цигара само илюзорно е последна - много цигари има до самотата
    Сега сериозно - хубав стих. Желая ти обратното на самотата + много усмивки

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...