Сам
Замислен поглед и мълчание,
умора и тихо стенание...
Спирка последна,
цигара поредна, отчаяние...
Път напред не остава -
трябва да се връщаш...
Сам си - никого не срещна.
Посоката отново била е грешна.
Крачка и въздишка.
Не си усетил кога
нощ е дошла,
надеждата нямо догаря,
също като пламъка на последната цигара...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Влади Иванова Все права защищены