Сам
601
0
0
Стоеше сам, облян в сълзи, сам в празното поле, човекът търсеше надежда, но животът щеше да го спре.
И стигна до ръба, вълна от мисли го пое.
Но някак се подаде спасителна ръка, тогава всичко свърши, морето... и сълзите... и лошите неща.
Стоеше там, облян в радост, но не беше сам, а с прегръдката на любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деси Савова Todos los derechos reservados
