9 sept 2012, 11:59

Сам 

  Poesía » De amor
475 0 0

Стоеше сам, облян в сълзи, сам в празното поле, човекът търсеше надежда, но животът щеше да го спре.
И стигна до ръба, вълна от мисли го пое.
Но някак се подаде спасителна ръка, тогава всичко свърши, морето... и сълзите... и лошите неща.
Стоеше там, облян в радост, но не беше сам, а с прегръдката на любовта!

 

© Деси Савова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??