Сам

9.09.2012 г., 11:59 ч.

Поезия » Любовна

476 0 0

Стоеше сам, облян в сълзи, сам в празното поле, човекът търсеше надежда, но животът щеше да го спре.
И стигна до ръба, вълна от мисли го пое.
Но някак се подаде спасителна ръка, тогава всичко свърши, морето... и сълзите... и лошите неща.
Стоеше там, облян в радост, но не беше сам, а с прегръдката на любовта!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Сам

Свързани произведения

Коментари

Предложения