Сам
в онзи път
като път
срещам сплотявам разделям
времето в своята плът
Сам
премятам в ума си иглите
и заплитам се
сам
в плетката на мечтите
Мяра по мяра
в кълбо ме превръщат
и търкулвам се
сам
в дълбините на къщата
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
. Имах нужда. Ренета, Владимир, Лили, моето не е и няма да стане мъдрост. Просто е Опит. Най-сърдечно Ви Благодаря!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
