Сам
в онзи път
като път
срещам сплотявам разделям
времето в своята плът
Сам
премятам в ума си иглите
и заплитам се
сам
в плетката на мечтите
Мяра по мяра
в кълбо ме превръщат
и търкулвам се
сам
в дълбините на къщата
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
. Имах нужда. Ренета, Владимир, Лили, моето не е и няма да стане мъдрост. Просто е Опит. Най-сърдечно Ви Благодаря!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
