10 sept 2017, 23:09

Сам на брега 

  Poesía
509 0 0

Стоя самичък на брега, 
загледан в морските вълни.
Луната кръгла нежно със лъчи ги гали

и превръща в една приказка този миг.
Тих морски бриз, около мене си играе 
и лекичко до мен ту се сгушва ту ме гали. 
Светлините далече лекичко мъждукат, 
как искам да споделя това със някоя любима.
Но такава няма, 
сам съм тук със едно развълнувано море 
и облак черен погълна жълтата луна. 
Морето пее своята морска и безстрашна песен във нощта

и с кораби рибарски си играе. 
Гледам тази гледка със захлас, 
това е то, мястото, където намирам своя покой!

© Бойко Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??