10.09.2017 г., 23:09

Сам на брега

846 0 0

Стоя самичък на брега, 
загледан в морските вълни.
Луната кръгла нежно със лъчи ги гали

и превръща в една приказка този миг.
Тих морски бриз, около мене си играе 
и лекичко до мен ту се сгушва ту ме гали. 
Светлините далече лекичко мъждукат, 
как искам да споделя това със някоя любима.
Но такава няма, 
сам съм тук със едно развълнувано море 
и облак черен погълна жълтата луна. 
Морето пее своята морска и безстрашна песен във нощта

и с кораби рибарски си играе. 
Гледам тази гледка със захлас, 
това е то, мястото, където намирам своя покой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...