10.09.2017 г., 23:09

Сам на брега

843 0 0

Стоя самичък на брега, 
загледан в морските вълни.
Луната кръгла нежно със лъчи ги гали

и превръща в една приказка този миг.
Тих морски бриз, около мене си играе 
и лекичко до мен ту се сгушва ту ме гали. 
Светлините далече лекичко мъждукат, 
как искам да споделя това със някоя любима.
Но такава няма, 
сам съм тук със едно развълнувано море 
и облак черен погълна жълтата луна. 
Морето пее своята морска и безстрашна песен във нощта

и с кораби рибарски си играе. 
Гледам тази гледка със захлас, 
това е то, мястото, където намирам своя покой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...