10 сент. 2017 г., 23:09

Сам на брега

849 0 0

Стоя самичък на брега, 
загледан в морските вълни.
Луната кръгла нежно със лъчи ги гали

и превръща в една приказка този миг.
Тих морски бриз, около мене си играе 
и лекичко до мен ту се сгушва ту ме гали. 
Светлините далече лекичко мъждукат, 
как искам да споделя това със някоя любима.
Но такава няма, 
сам съм тук със едно развълнувано море 
и облак черен погълна жълтата луна. 
Морето пее своята морска и безстрашна песен във нощта

и с кораби рибарски си играе. 
Гледам тази гледка със захлас, 
това е то, мястото, където намирам своя покой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...