Erato (Erato Eratova)
137 125
4 sept 2008, 7:42

Сам си виновен 

  Poesía » Otra
565 0 6

На пламъка бавно крилата погалил,

самотен скиташе в жълта сянка...

Пожари в милиони сърца бе запалил,

а сега остана насред самотата...

 

И празни, и жални очите му бяха,

а ръцете – облени в алени кърви,

приседна на камък един и заплака

за всичко дето сам бе погубил!

 

Заплака за всяка любов недарена,

за всички сърца дето беше разбил,

за всяка жена от него ранена,

за всяка горчилка що беше дарил...

 

Поплака и стана, и тръгна напред,

насипал бе сол в жестоката рана

„Сам си виновен, че скиташ несрет!”

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??