На пламъка бавно крилата погалил,
самотен скиташе в жълта сянка...
Пожари в милиони сърца бе запалил,
а сега остана насред самотата...
И празни, и жални очите му бяха,
а ръцете – облени в алени кърви,
приседна на камък един и заплака
за всичко дето сам бе погубил!
Заплака за всяка любов недарена,
за всички сърца дето беше разбил,
за всяка жена от него ранена,
за всяка горчилка що беше дарил... ...