Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
Sep 4, 2008, 7:42 AM

Сам си виновен

  Poetry » Other
763 0 6

На пламъка бавно крилата погалил,

самотен скиташе в жълта сянка...

Пожари в милиони сърца бе запалил,

а сега остана насред самотата...

 

И празни, и жални очите му бяха,

а ръцете – облени в алени кърви,

приседна на камък един и заплака

за всичко дето сам бе погубил!

 

Заплака за всяка любов недарена,

за всички сърца дето беше разбил,

за всяка жена от него ранена,

за всяка горчилка що беше дарил...

 

Поплака и стана, и тръгна напред,

насипал бе сол в жестоката рана

„Сам си виновен, че скиташ несрет!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0