Сам си виновен

Poetry » Other

762 0 6

На пламъка бавно крилата погалил,

самотен скиташе в жълта сянка...

Пожари в милиони сърца бе запалил,

а сега остана насред самотата...

И празни, и жални очите му бяха,

а ръцете – облени в алени кърви,

приседна на камък един и заплака

за всичко дето сам бе погубил!

Заплака за всяка любов недарена,

за всички сърца дето беше разбил,

за всяка жена от него ранена,

за всяка горчилка що беше дарил...

Поплака и стана, и тръгна напред,

насипал бе сол в жестоката рана

„Сам си виновен, че скиташ несрет!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angel{P}kiss (Кики)

Божествено,браво

2008-09-16T17:12:14+03:00
natalia (Наталия Божилова)

поздрав

2008-09-06T22:39:34+03:00
katrina (Катя Делчева)

много хубаво браво!!!!!

2008-09-04T12:11:33+03:00
velvet (Андреа Емилова)

първият куплет направо ме разби... върхът... и цялото стихотворение... браво, много е хубаво!

2008-09-04T11:14:01+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

хубаво...но защо ли ми стана и тъжно...
с обич, Мира.

2008-09-04T10:16:41+03:00