14 oct 2012, 14:12

Сам сред свои

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Понякога си сам сред свои.

Страхът им те упреква

и тайно ти завижда. 

 

Данък "предразсъдъци" наложен.

Различен да си, е престъпно.

 

На "лудостта" си не сърди се.

Нека порядките - окови да си носят.

Свободен събуди се.

Отражение на щастие борците никога не просят.

 

Когато те изгонят от дома ти

и улицата стане твоя мащеха.

Не мрази, пази се от гнева си.

На самите мъжеството им е стряха.

 

Дори и морен, главата изправи

и продължи напред.

 

В джоба си усмивка прибери,

а в раницата - вяра в Бога милостив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Когато те изгонят от дома ти

    и улицата стане твоя мащеха.

    Не мрази, пази се от гнева си."

    На самите мъжеството им е стряха.



    Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...