14 oct 2012, 14:12

Сам сред свои

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Понякога си сам сред свои.

Страхът им те упреква

и тайно ти завижда. 

 

Данък "предразсъдъци" наложен.

Различен да си, е престъпно.

 

На "лудостта" си не сърди се.

Нека порядките - окови да си носят.

Свободен събуди се.

Отражение на щастие борците никога не просят.

 

Когато те изгонят от дома ти

и улицата стане твоя мащеха.

Не мрази, пази се от гнева си.

На самите мъжеството им е стряха.

 

Дори и морен, главата изправи

и продължи напред.

 

В джоба си усмивка прибери,

а в раницата - вяра в Бога милостив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Когато те изгонят от дома ти

    и улицата стане твоя мащеха.

    Не мрази, пази се от гнева си."

    На самите мъжеството им е стряха.



    Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...