Сам сред свои

14 oct 2012, 14:12

Poesía » Otra

801 0 1

Понякога си сам сред свои.

Страхът им те упреква

и тайно ти завижда.

Данък "предразсъдъци" наложен.

Различен да си, е престъпно.

На "лудостта" си не сърди се.

Нека порядките - окови да си носят.

Свободен събуди се.

Отражение на щастие борците никога не просят.

Когато те изгонят от дома ти

и улицата стане твоя мащеха.

Не мрази, пази се от гнева си.

На самите мъжеството им е стряха.

Дори и морен, главата изправи

и продължи напред.

В джоба си усмивка прибери,

а в раницата - вяра в Бога милостив.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.