Oct 14, 2012, 2:12 PM

Сам сред свои

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Понякога си сам сред свои.

Страхът им те упреква

и тайно ти завижда. 

 

Данък "предразсъдъци" наложен.

Различен да си, е престъпно.

 

На "лудостта" си не сърди се.

Нека порядките - окови да си носят.

Свободен събуди се.

Отражение на щастие борците никога не просят.

 

Когато те изгонят от дома ти

и улицата стане твоя мащеха.

Не мрази, пази се от гнева си.

На самите мъжеството им е стряха.

 

Дори и морен, главата изправи

и продължи напред.

 

В джоба си усмивка прибери,

а в раницата - вяра в Бога милостив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Когато те изгонят от дома ти

    и улицата стане твоя мащеха.

    Не мрази, пази се от гнева си."

    На самите мъжеството им е стряха.



    Поздравления!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...