Oct 14, 2012, 2:12 PM

Сам сред свои 

  Poetry » Other
793 0 1

Понякога си сам сред свои.

Страхът им те упреква

и тайно ти завижда. 

 

Данък "предразсъдъци" наложен.

Различен да си, е престъпно.

 

На "лудостта" си не сърди се.

Нека порядките - окови да си носят.

Свободен събуди се.

Отражение на щастие борците никога не просят.

 

Когато те изгонят от дома ти

и улицата стане твоя мащеха.

Не мрази, пази се от гнева си.

На самите мъжеството им е стряха.

 

Дори и морен, главата изправи

и продължи напред.

 

В джоба си усмивка прибери,

а в раницата - вяра в Бога милостив.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Когато те изгонят от дома ти

    и улицата стане твоя мащеха.

    Не мрази, пази се от гнева си."

    На самите мъжеството им е стряха.



    Поздравления!
Random works
: ??:??