Гледам от прозореца. Хората се разминават по улицата. Носят си деня в ръцете. Някои самоотвержено, а някои просто така. Аз съм сам. Слушам музика. Не искам да пия повече – не ме хваща. Мърморя си: “Колко малко е животът и колко много ми остава”. Тежи ми. Натиска ме. Кара ме да го усещам. Стяга ме. Не мога да спя. Не сънувам. Песимист съм. Подхлъзнат съм, от самия себе си. Скучен съм си. Затова не мога да се разкажа... И правя лошо впечатление. Изпадам в тиха кома от недостиг на чувства. Всичките ги раздадох. Празен съм. Гледам долу, на улицата ме няма. Колко много отминаващи.. Гледам от прозореца.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Пишеш великолепно!
Поздравления и много вдъхновение и щастие ти желая Касиус