7 jul 2006, 10:55

Сам съм 

  Poesía
810 0 5
Гледам от прозореца.
Хората се разминават по улицата.
Носят си деня в ръцете.
Някои самоотвержено,
а някои просто така.
Аз съм сам.
Слушам музика.
Не искам да пия повече –
не ме хваща.
Мърморя си:
“Колко малко е животът
и колко много ми остава”.
Тежи ми.
Натиска ме.
Кара ме да го усещам.
Стяга ме.
Не мога да спя.
Не сънувам.
Песимист съм.
Подхлъзнат съм,
от самия себе си.
Скучен съм си.
Затова не мога да се разкажа...
И правя лошо впечатление.
Изпадам в тиха кома от недостиг на чувства.
Всичките ги раздадох.
Празен съм.
Гледам долу,
на улицата ме няма.
Колко много отминаващи..
Гледам от прозореца.

© Майк Тайсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??