Сам съм
Гледам от прозореца.
Хората се разминават по улицата.
Носят си деня в ръцете.
Някои самоотвержено,
а някои просто така.
Аз съм сам.
Слушам музика.
Не искам да пия повече –
не ме хваща.
Мърморя си:
“Колко малко е животът
и колко много ми остава”.
Тежи ми.
Натиска ме.
Кара ме да го усещам.
Стяга ме.
Не мога да спя.
Не сънувам.
Песимист съм.
Подхлъзнат съм,
от самия себе си.
Скучен съм си.
Затова не мога да се разкажа...
И правя лошо впечатление.
Изпадам в тиха кома от недостиг на чувства.
Всичките ги раздадох.
Празен съм.
Гледам долу,
на улицата ме няма.
Колко много отминаващи..
Гледам от прозореца.
Хората се разминават по улицата.
Носят си деня в ръцете.
Някои самоотвержено,
а някои просто така.
Аз съм сам.
Слушам музика.
Не искам да пия повече –
не ме хваща.
Мърморя си:
“Колко малко е животът
и колко много ми остава”.
Тежи ми.
Натиска ме.
Кара ме да го усещам.
Стяга ме.
Не мога да спя.
Не сънувам.
Песимист съм.
Подхлъзнат съм,
от самия себе си.
Скучен съм си.
Затова не мога да се разкажа...
И правя лошо впечатление.
Изпадам в тиха кома от недостиг на чувства.
Всичките ги раздадох.
Празен съм.
Гледам долу,
на улицата ме няма.
Колко много отминаващи..
Гледам от прозореца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Майк Тайсън Всички права запазени
