1 jun 2019, 7:49  

Само твоя

668 2 2

С ръце и поглед жадно ме събличаш...
Очите ти блестят във тъмнината.
Не знаеш ли: телата си приличат?
Физическа обвивка на душата...

 

Ти мислиш, че без дрехи ще съм твоя...
Но телом само ти принадлежа...
Облечена е пак душата моя.
Отдаване е с тяло... и с Душа!

 

Ще ти даря най-истинската близост,
разголиш ли с любов душата моя...
Щом съблечеш духовната ми риза,
тогава ще съм твоя... Само твоя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Лиа! Усмихнат ден!
  • Стихотворение с много емоция...и едно "о", което човек да асоциира като Обич и влюбена жена, готова да се отдаде изцяло. Когато летим с ятото на емоциите може и да сме малко " слепи", но винаги истинско. Благодаря! Чудесно казано!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...