1.06.2019 г., 7:49  

Само твоя

670 2 2

С ръце и поглед жадно ме събличаш...
Очите ти блестят във тъмнината.
Не знаеш ли: телата си приличат?
Физическа обвивка на душата...

 

Ти мислиш, че без дрехи ще съм твоя...
Но телом само ти принадлежа...
Облечена е пак душата моя.
Отдаване е с тяло... и с Душа!

 

Ще ти даря най-истинската близост,
разголиш ли с любов душата моя...
Щом съблечеш духовната ми риза,
тогава ще съм твоя... Само твоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря, Лиа! Усмихнат ден!
  • Стихотворение с много емоция...и едно "о", което човек да асоциира като Обич и влюбена жена, готова да се отдаде изцяло. Когато летим с ятото на емоциите може и да сме малко " слепи", но винаги истинско. Благодаря! Чудесно казано!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...