6 feb 2008, 21:28

Сама

  Poesía » Otra
789 0 2

Без никого, с когото мъката да споделя,

без право да обременявам другите със своите проблеми,

останала съм аз със себе си съвсем сама,

сама със своите нестихващи дилеми.

 

Боли ме силно! Тази самота!

Боли, но няма никой, който да ме разбере,

съвсем сама съм на света

и болката не ще някога да спре.

 

Безсилна съм пред своята съдба,

безсмислено е, струва ми се, битието.

Изпълнено е всичко с мъчна самота,

безнадеждно мрачно е небето!

 

Не ще да мога някога въобще,

от тежкия товар на самотата да избягам.

Приела съм го, не че е добре,

но нямам избор и така ще продължавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ЕЙЙЙ, Я ГОРЕ ГЛАВАТА.ВИНАГИ ИМА ИЗБОР....ВИНАГИ
  • Добре дошла,Мира!Тъжно,но хубаво написано стихче!Миличка,огледай се,наоколо има много приятели,не продължавай така!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...