Без никого, с когото мъката да споделя,
без право да обременявам другите със своите проблеми,
останала съм аз със себе си съвсем сама,
сама със своите нестихващи дилеми.
Боли ме силно! Тази самота!
Боли, но няма никой, който да ме разбере,
съвсем сама съм на света
и болката не ще някога да спре.
Безсилна съм пред своята съдба,
безсмислено е, струва ми се, битието.
Изпълнено е всичко с мъчна самота,
безнадеждно мрачно е небето! ...