Сама
Без никого, с когото мъката да споделя,
без право да обременявам другите със своите проблеми,
останала съм аз със себе си съвсем сама,
сама със своите нестихващи дилеми.
Боли ме силно! Тази самота!
Боли, но няма никой, който да ме разбере,
съвсем сама съм на света
и болката не ще някога да спре.
Безсилна съм пред своята съдба,
безсмислено е, струва ми се, битието.
Изпълнено е всичко с мъчна самота,
безнадеждно мрачно е небето!
Не ще да мога някога въобще,
от тежкия товар на самотата да избягам.
Приела съм го, не че е добре,
но нямам избор и така ще продължавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
