6 февр. 2008 г., 21:28

Сама

786 0 2

Без никого, с когото мъката да споделя,

без право да обременявам другите със своите проблеми,

останала съм аз със себе си съвсем сама,

сама със своите нестихващи дилеми.

 

Боли ме силно! Тази самота!

Боли, но няма никой, който да ме разбере,

съвсем сама съм на света

и болката не ще някога да спре.

 

Безсилна съм пред своята съдба,

безсмислено е, струва ми се, битието.

Изпълнено е всичко с мъчна самота,

безнадеждно мрачно е небето!

 

Не ще да мога някога въобще,

от тежкия товар на самотата да избягам.

Приела съм го, не че е добре,

но нямам избор и така ще продължавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЕЙЙЙ, Я ГОРЕ ГЛАВАТА.ВИНАГИ ИМА ИЗБОР....ВИНАГИ
  • Добре дошла,Мира!Тъжно,но хубаво написано стихче!Миличка,огледай се,наоколо има много приятели,не продължавай така!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...