2 oct 2010, 8:58

Сама

  Poesía » Otra
1.3K 0 13

Подтискам

шумния звънтеж на мислите.

Сега съм в тихото,

разстлано из тревите...

Във ниското, по-ниското,

където

пулсира кроткият живот

и светостта е в песен

на щурец,

в невинен танц на жълта пеперуда.

И по въздишката на коренче

се  вдигам

към меката повърхност

на прерийния океан...

Замирам от възторг

между ръждивите му

приливни вълни

и портокаловия залез.

Сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Джуди! Радвам се, че хареса! Поздрави!
  • Красиво е!
  • Здравей, Галя! Благодаря ти! Радвам се, че те докосна!
    ---
    Благодаря ти, Стеляна! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за проникновения прочит и красивия коментар, Детелина! Много приятно впечатлена съм!
    ---
    НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ ИЗПРАЩАМ ПОЗДРАВИТЕ СИ - В СВЕТЛИНАТА НА НЕДЕЛНИЯ ДЕН! ЧУДЕСНИ СТЕ!
  • "И по въздишката на коренче
    се вдигам"
    Само в самотата можеш така да извисиш духа си, да станеш част от магиятя на майката Природа и да се усетиш истински жив и щастлив.
    Прекрасно е!!!
  • Усещат се всички цветове. Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...