Oct 2, 2010, 8:58 AM

Сама

  Poetry » Other
1.3K 0 13

Подтискам

шумния звънтеж на мислите.

Сега съм в тихото,

разстлано из тревите...

Във ниското, по-ниското,

където

пулсира кроткият живот

и светостта е в песен

на щурец,

в невинен танц на жълта пеперуда.

И по въздишката на коренче

се  вдигам

към меката повърхност

на прерийния океан...

Замирам от възторг

между ръждивите му

приливни вълни

и портокаловия залез.

Сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Джуди! Радвам се, че хареса! Поздрави!
  • Красиво е!
  • Здравей, Галя! Благодаря ти! Радвам се, че те докосна!
    ---
    Благодаря ти, Стеляна! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за проникновения прочит и красивия коментар, Детелина! Много приятно впечатлена съм!
    ---
    НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ ИЗПРАЩАМ ПОЗДРАВИТЕ СИ - В СВЕТЛИНАТА НА НЕДЕЛНИЯ ДЕН! ЧУДЕСНИ СТЕ!
  • "И по въздишката на коренче
    се вдигам"
    Само в самотата можеш така да извисиш духа си, да станеш част от магиятя на майката Природа и да се усетиш истински жив и щастлив.
    Прекрасно е!!!
  • Усещат се всички цветове. Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...