Oct 2, 2010, 8:58 AM

Сама

  Poetry » Other
1.3K 0 13

Подтискам

шумния звънтеж на мислите.

Сега съм в тихото,

разстлано из тревите...

Във ниското, по-ниското,

където

пулсира кроткият живот

и светостта е в песен

на щурец,

в невинен танц на жълта пеперуда.

И по въздишката на коренче

се  вдигам

към меката повърхност

на прерийния океан...

Замирам от възторг

между ръждивите му

приливни вълни

и портокаловия залез.

Сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Джуди! Радвам се, че хареса! Поздрави!
  • Красиво е!
  • Здравей, Галя! Благодаря ти! Радвам се, че те докосна!
    ---
    Благодаря ти, Стеляна! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти за проникновения прочит и красивия коментар, Детелина! Много приятно впечатлена съм!
    ---
    НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ ИЗПРАЩАМ ПОЗДРАВИТЕ СИ - В СВЕТЛИНАТА НА НЕДЕЛНИЯ ДЕН! ЧУДЕСНИ СТЕ!
  • "И по въздишката на коренче
    се вдигам"
    Само в самотата можеш така да извисиш духа си, да станеш част от магиятя на майката Природа и да се усетиш истински жив и щастлив.
    Прекрасно е!!!
  • Усещат се всички цветове. Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...