Сама

10 feb 2008, 21:45

Poesía » Otra

700 0 1

Аз не съм такава и сама

себе си видях за първи път...

Болката в мен бе жарава,

разпалила онзи таен кът...

Потънала в нещо като блян,

изгубих се сред своята гора...

Живях в ден мечтан,

обръщайки встрани глава...

Забравих и коя съм и защо съм,

по детски глупаво се заблудих,

позволих реалността да стане сън

и вече будна самата себе си убих...

Душата ми сега е тъжна и сърдита,

защото аз сама я нараних,

усещам как сърцето ми ме пита:

"Ти приятел или враг си?",

но и него безнаказано сломих...

И ето аз самата вече зная,

че всичко е било в безкрая,

сама съм го пренесла там,

сама и трябва да го върна, но не знам

къде отивах, коя ли бях...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.