Сама
Аз не съм такава и сама
себе си видях за първи път...
Болката в мен бе жарава,
разпалила онзи таен кът...
Потънала в нещо като блян,
изгубих се сред своята гора...
Живях в ден мечтан,
обръщайки встрани глава...
Забравих и коя съм и защо съм,
по детски глупаво се заблудих,
позволих реалността да стане сън
и вече будна самата себе си убих...
Душата ми сега е тъжна и сърдита,
защото аз сама я нараних,
усещам как сърцето ми ме пита:
"Ти приятел или враг си?",
но и него безнаказано сломих...
И ето аз самата вече зная,
че всичко е било в безкрая,
сама съм го пренесла там,
сама и трябва да го върна, но не знам
къде отивах, коя ли бях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кацарова Всички права запазени
