Feb 10, 2008, 9:45 PM

Сама

  Poetry » Other
980 0 1

Аз не съм такава и сама

себе си видях за първи път...

Болката в мен бе жарава,

разпалила онзи таен кът...

Потънала в нещо като блян,

изгубих се сред своята гора...

Живях в ден мечтан,

обръщайки встрани глава...

Забравих и коя съм и защо съм,

по детски глупаво се заблудих,

позволих реалността да стане сън

и вече будна самата себе си убих...

Душата ми сега е тъжна и сърдита,

защото аз сама я нараних,

усещам как сърцето ми ме пита:

"Ти приятел или враг си?",

но и него безнаказано сломих...

И ето аз самата вече зная,

че всичко е било в безкрая,

сама съм го пренесла там,

сама и трябва да го върна, но не знам

къде отивах, коя ли бях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих!
    Това което ние може да направим на себе си,не може никой друг да ни го направи.
    Как се образуват въглищата знае всяко дете.Нищо не е напразно-дори и смъртта.Преди време четих една книга-"Лечителят".Известен хирург,който губи паметта си.Не знае кой е,от каде е,какъв е.
    Започва отначало.И е обичан от хората.В живота ни има много кръщовища и всеки път е едно ново начало.
    Успех!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...