Сама
Аз не съм такава и сама
себе си видях за първи път...
Болката в мен бе жарава,
разпалила онзи таен кът...
Потънала в нещо като блян,
изгубих се сред своята гора...
Живях в ден мечтан,
обръщайки встрани глава...
Забравих и коя съм и защо съм,
по детски глупаво се заблудих,
позволих реалността да стане сън
и вече будна самата себе си убих...
Душата ми сега е тъжна и сърдита,
защото аз сама я нараних,
усещам как сърцето ми ме пита:
"Ти приятел или враг си?",
но и него безнаказано сломих...
И ето аз самата вече зная,
че всичко е било в безкрая,
сама съм го пренесла там,
сама и трябва да го върна, но не знам
къде отивах, коя ли бях...
© Надежда Кацарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това което ние може да направим на себе си,не може никой друг да ни го направи.
Как се образуват въглищата знае всяко дете.Нищо не е напразно-дори и смъртта.Преди време четих една книга-"Лечителят".Известен хирург,който губи паметта си.Не знае кой е,от каде е,какъв е.
Започва отначало.И е обичан от хората.В живота ни има много кръщовища и всеки път е едно ново начало.
Успех!