11 nov 2008, 11:48

Сама...

812 0 2
 

Капят есенните листа.
Шарен килим покрил е света.
А аз отново вървя по пътя сама,
проклинайки своята съдба!
Безчувствена маска носи моето лице.
Болезнено студени чувствам своите ръце.
Не срещам никой... Булевардът спи!
Не смея името ти да изрека дори!
Леден вятър пронизва кожата ми.
Пресъхнали сълзите...
оставят парещи следи по моите страни!
Ако това е любовта...
Ако носи само болка и тъга...
По-добре да съм сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...