Капят есенните листа.
Шарен килим покрил е света.
А аз отново вървя по пътя сама,
проклинайки своята съдба!
Безчувствена маска носи моето лице.
Болезнено студени чувствам своите ръце.
Не срещам никой... Булевардът спи!
Не смея името ти да изрека дори!
Леден вятър пронизва кожата ми.
Пресъхнали сълзите...
оставят парещи следи по моите страни!
Ако това е любовта...
Ако носи само болка и тъга...
По-добре да съм сама...
© Елена Трифонова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
