Сама...
Капят есенните листа.
Шарен килим покрил е света.
А аз отново вървя по пътя сама,
проклинайки своята съдба!
Безчувствена маска носи моето лице.
Болезнено студени чувствам своите ръце.
Не срещам никой... Булевардът спи!
Не смея името ти да изрека дори!
Леден вятър пронизва кожата ми.
Пресъхнали сълзите...
оставят парещи следи по моите страни!
Ако това е любовта...
Ако носи само болка и тъга...
По-добре да съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Трифонова Всички права запазени