САМА
Тук съм...
Пак сама...
Както винаги потънала в тишината...
Усещам студено е навън,
Вятърът шепне из под вратата....
В ледени сълзи ,плуват очите...
Давят се бавно в тях и мечтите.
Свикна сърцето само да тупти..
Душата да може без криле да лети..
Няма никой...
Пак съм сама...
Както винаги потънала в тишина...
Прогонен сън и
спомени в мъгла...
Едно перо и лист хартия
Най-добър приятел в самота!
© Габриела ЛИСИЧКАТА Todos los derechos reservados