Nov 20, 2008, 9:19 PM  

Сама

  Poetry » Love
1K 0 0

 

САМА

 

Тук съм...

Пак сама...

Както винаги потънала в тишината...

Усещам студено е навън,

 Вятърът шепне из под вратата....

В ледени сълзи ,плуват очите...

Давят се бавно в тях и мечтите.

 Свикна сърцето само да тупти..

Душата да може без криле да лети..

Няма никой...

Пак съм сама...

Както винаги потънала в тишина...

Прогонен сън и

спомени в мъгла...

Едно перо и лист хартия

Най-добър приятел в самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...