В душата ми кънтят китари -

страшно, мрачно и зловещо;

отвътре ври, сърцето пари

и края чака да завари...

Пропаст стръмна се отваря

и на пътя ми нещастен тя стои;

тунелът гръмко се затваря,

а устните крещят дори...

Преследваната цел избяга

и не ще я стигнеш ти;

шепти умът, сърцето бяга

и не ще да се завърнеш ти...

"Ослушай се - сама си"

ми казва вътрешният глас.

Недей да бягаш, спри се,

остани при нас...

Това ми казват

тишината, мракът и страхът,

податлива си,

податлива на страха...

Още малко трябва,

заблуждавай, говори...

Не, недей остава,

тръгвай, забрави...