Сама
В душата ми кънтят китари -
страшно, мрачно и зловещо;
отвътре ври, сърцето пари
и края чака да завари...
Пропаст стръмна се отваря
и на пътя ми нещастен тя стои;
тунелът гръмко се затваря,
а устните крещят дори...
Преследваната цел избяга
и не ще я стигнеш ти;
шепти умът, сърцето бяга
и не ще да се завърнеш ти...
"Ослушай се - сама си"
ми казва вътрешният глас.
Недей да бягаш, спри се,
остани при нас...
Това ми казват
тишината, мракът и страхът,
податлива си,
податлива на страха...
Още малко трябва,
заблуждавай, говори...
Не, недей остава,
тръгвай, забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
